Мигел де Сервантес Сааведра е роден през 1547 година в Алкала де Енарес. Той е четвъртото от седемте деца от брака на Родриго де Сервантес и Леонор де Кортинас. Бащата е хирург- професия, която в онази епоха не е престижна и се доближава повече до занаятчийството, отколкото до медицината. Финансовите затруднения принуждават бащата да се мести от град в град, обикаляйки Валядолид, Кордоба, Севиля в търсене на щастието, което така и не намира. Мигел де Сервантес започва да учи първо в Кордоба, а след това и в Севиля - градът, в който пламва неговата любов към театъра. През 1566 година семейството се установява окончателно в Мадрид, където по това време младият писател започва своята литературна кариера с четири стихотворения, публикувани през 1569 година от неговия учител, хуманиста Хуан Лопес де Ойос.

От 1569 до 1580 година животът на Сервантес поема в друга посока и се откъсва от литературата. Заради дуел, в който е ранен Антонио де Сигура, Мигел де Сервантес е принуден да замине за Италия. В края на 1569 година той се установява в Рим. Започва работа при кардинал Акуавива. Използвайки престоя си там, се запознава с италианската литература от това време. Скоро напуска религиозното си обкръжение и се посвещава на военната служба. Зачислен е първо към войската на Алваро де Санде в Неапол, а после към полка на Мигел де Монканада, под чието ръководство Сервантес се сражава героично на 7 октомври 1571 година в битката при Лепанто. Раните в гърдите и в лявата ръка, която завинаги остава неподвижна, са повод за гордост за Сервантес до края на живота му.

След възстановяването си Сервантес участва и в други военни експедиции през следващите години, прекарва и доста време в казармите в Месина, Сицилия, Палермо и Неапол. Там той влиза в литературните среди и се запознава с големите италиански творци. Пътувайки към Испания, корабът му е пленен от пирати, които при вида на препоръките за бойните му заслуги, подписани от великия капитан Хуан де Аустриа, определят откуп, непосилен да плати баща му. Така започва едно мъчително пленничество в Алжир, което продължава пет години и оставя дълбока следа в паметта на писателя. Четири пъти безуспешно се опитва да избяга, докато накрая е освободен от монаси, които плащат откупа му. На 27 октомври 1580 година Сервантес най-накрая стига бреговете на Испания.

При връщането си в Мадрид писателят заварва семейството си крайно обедняло и задлъжняло. Той се опитва да намери работа в Америка, ентусиазиран от перспективите за благоденствие на чиновниците там, но не успява. Дълго време търси някаква държавна работа, но напразно. Така и  не получава възнаграждение за военните си заслуги. Отдаден напълно на литературата, започва да пише „Галатея". Книгата е добре приета и относителният й успех през 1585 година, когато е публикувана, кара Сервантес да започне да пише комедии. Съдава голям брой драматични произведения, от които днес се пазят само две: „Животът в Алжир" и „Нумансия".

През 1585 година Сервантес заживява в Ескивиас със съпругата си, но често пътува сам до Мадрид, където се среща с писателите от неговата епоха и чете творбите им. С Лопе де Вега е в непрекъснат конфликт. През 1587 година е назначен за комисар по реквизицията на храни за интендантските служби на Великата армада, а по-късно -  през 1595 година, започва да събира данъци. До края на века той е принуден поради естеството на работата си да обикаля Андалусия, като единственото нещо, което му носят тези професии, са неприятности, отлъчване от църквата, доноси. 

В началото на 1605 година е публикуван романът „Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча". Големият успех и няколкото неофициални издания водят много скоро до неговото преиздаване. За три месеца се превръща в най-продавания роман на всички времена. Успехът на книгата, обаче, е помрачен от новия процес, повдигнат срещу Сервантес заради убийство пред къщата му. Липсват доказателства срещу него и той скоро е пуснат на свобода.

Остатъка от живота си творецът прекарва в Мадрид. Там Сервантес, вече известен писател, публикува една след друга последните си творби: „Поучителни повести"(1613), „Пътуване в Парнас" (1614), „Осем нови комедии и интермедии" (1615) и втората част на „Дон Кихот" (1615). 

На 23 април 1616 година умира създателят на безсмъртния Дон Кихот. Последното му произведение „Персилес и Сихизмунда", завършено три дни преди смъртта му, е публикувано посмъртно през 1617.

В галерията може да видите логото на Испанската гимназия, училищното знаме и текста на училищния химн.

Чуйте химна на гимназията в изпълнение на училищната вокална група.