През октомври 2022 година стартирахме нов проект по програма "Еразъм+" „С фолклор из Европа“.
Наши партньори са училища от Италия, Франция, Испания (координатор) и България.
Проектът е свързан с творчески дейности, целящи развитие и запознаване с културата на изброените страни. Ще разгледаме традиционни песни, танци, ястия, игри и занаяти.
Някои от дейностите, които предвиждаме са: създаване на сборник с емблематични български фолклорни песни, албум с традиционни инструменти, работа във връзка с въглеродният отпечатък и как да го намалим (задължителна дейност за всички проекти). Децата, които пътуват в рамките на мобилностите, ще се запознаят със съмишленици, ще присъстват на майсторски класове и ще се запознаят отблизо с културата на приемащите страни.
Работим по 4 теми, всяка една е свързана с конкретна мобилност.
През 2022/23 учебна година бяха проведени две срещи по проекта. Във всяка от тях участваха по 12 различни ученици от България с по двама ръководители.
Първата бе проведена през месец март 2023 година в Валдеморийо, Испания. Темата бе „Музиката, която пеем и танцуваме“. Учениците събраха материал за „Фолклорна песнопойка“, „Народни танци“ – видеа и описание и албум с традиционни инструменти.
Втората беше през месец май 2023 година в Малье, Италия. Втората тема бе „Храната ни обединява“. Дейности – създаване на хербарий с билки и подправки, книга с рецепти и междукултурен банкет в Малье.
Проектът продължава и през следващата 2023/24 учебна година. През октомври 2023 г. предстои да посрещнем партньорите от Испания, Италия и Франция в нашето училище, да ги потопим в нашата култура, да ги запознаем с нашата история. През пролетта на 2024 г. предстои и финалното пътуване до Франция, с което ще закрием проекта.
Съответно темите са:
- „Приказки, поговорки и игри за бъдеще“. Предвидените продукти са сборник с приказки, изложба с илюстрирани пословици, уеб страница с традиционни игри.
- „Занаятчийство и занаяти, които строят Европа“, където ще работим по интервюта със занаятчии, видеа, изложба със занаятчийски инструменти, електронна книга със стари фотографии.
https://school-education.ec.europa.eu/en/etwinning/projects/folclore-xeuropa-1a-temporada/twinspace
***********************
Срещата в град Малие, Италия, през погледа на един от участниците - Филип Пенчев от 10.А клас
Questa è l'Italia
Това е Италия – съвсем непознати хора ти се усмихват и те поздравяват, накъдето поглед обърнеш – гледки – дали архитектурни чудеса, красящи и най-малкия град, или ландшафти на изобилието. А ние, макар и за една седмица, видяхме всичко – от модернизирания Север – Бергамо (на 50 км от Милано), до тихия и спокоен Юг – Малие (на тока на италианския ботуш).
Вечерта, когато пристигнахме в малкото градче Малие, поради някаква щастлива случайност бяхме посрещнати от ежегодното парти, организирано от учениците на двете най-големи училища в местността. Това даде силен тласък на социализирането ни с италианците (участващите в проекта, а и не само), но също така ни сближи и помежду ни.
Следващият ден пък по програма беше отреден да бъде неформален, за да го прекараме с нашите семейства. Датата съвпадна и с Деня на майката в Италия (беше втората неделя на месец май), така че всеки от нас имаше удоволствието да участва в честването му, наслаждавайки се на традиционна италианска кухня, седнал на една маса с приемното си семейство.
Денят неусетно се изниза и вече беше понеделник – дейностите по проекта официално започнаха. Събраха всички участници в двора на училище „Франческа Капече“, бяхме посрещнати церемониално в тяхната Аула Магна, имаше и кратък концерт, организиран от училището. После ни разведоха из града, а следобедът беше свободен.
Следващите дни обиколихме района в организирани екскурзии. Най-значителни по своите размери и културни (както и гастрономически) приноси, като че ли бяха градовете Лече и Отранто. В тях ни бе дадено и най-много свободно време за потъване в италианска култура. Българите обикаляхме заедно, придружавани от някои от италианците ни домакини.
Едва ли някой очакваше да се сближим толкова с италианците за по-малко от седмица. На последния ден от проекта, падаше се петък, се проведе международен банкет в двора на училището – всяка държава имаше по една маса, която трябваше да отрупа с ястия от националната си кухня. Езикът на храната наистина сближава, но не толкова, колкото този на музиката – гастрономическият туризъм бе съпроводен с песни от всяка страна, избирани от участниците. Също така и всички танцувахме (или поне се опитвахме) по пусканата музика (ние ги понаучихме на български хора и танца на пингвина). С това приключи и проектът – испанците си тръгнаха първи, по-късно италианците ни изпратиха с французите до автобусите, които ни взеха.
Мина вече един месец от тогава, спомените стоят бистри, а приятелствата – здрави. Българите поддържаме връзка със скъпите ни италианци и очакваме идването на октомври, когато пак ще се видим с тях.