Последният учебен ден – ден, чакан, за да увенчае 12 години усилия, успехи, тревоги, съмнения, открития... - ежедневие, което изгражда характер, създава ценностна система, води до самопознание и себеотстояване. Ден, който всеки помни с еуфорията, с броенето до 12, отчитащо ритуално завършването на един житейски цикъл, с кънтящите училищни коридори, с прегръдките и целувките със съученици и учители, със сълзите от радост и тъга едновременно, със снимките, с хорото, което се вие в двора на Гимназията... Вълнуващ празник, подготвян предварително – с училищните ритуали, със сценарий, водещи, музикално оформление.
Тази година, по обясними причини, изпращането не се случи по традиционния начин. Но това, което споделихме като изживяване на 15 май 2020, ще бъде незабравимо и може би именно защото нямаше нищо общо с установеното досега. От 11.30 – виртуален последен час на класа, от 12.20 – виртуална среща между осмите и дванайсетите класове. Зрелостниците от випуск 2020 станаха ментори на осмокласниците – вдъхновиха ги да проучат всички съкровища, които крие Испанската, споделиха им опита си, признаха им собствените си грешки, окрилиха ги да вярват в себе си, да създават приятелства. И накрая, от 13 до 15.30 ч. – среща на учителите с випуск 2020.
Въпреки разстоянието, въпреки взирането в екраните всички се слушаха, вълнуваха се, плакаха, бяха натъжени и въодушевени, благодарни. Казаха се трогателни думи, бяха изречени искрени признания, мълчанието бързо се прекъсваше от поздравления, изповеди, благодарности. Това не беше раздяла, а свързване – на умове и сърца.
Попътен вятър, випуск 2020, бъдете рицари на доброто!